Новата земя не е утопия. Всички утопични визии споделят една обща черта: те представляват умствена проекция на едно бъдеще време, когато всичко ще бъде прекрасно, ние ще бъдем спасени, в света ще се възцари мир и хармония и ще дойде края на човешките проблеми. Многобройни са утопичните визии, създадени от човека. Някои от тях са завършвали с разочарование, други – с катастрофа.
В сърцевината на всички утопични визии се крие една от основните структурни дисфункции на човешкото съзнание – да се гледа на бъдещето като спасение. Но бъдещето съществува единствено и само в ума на човека, като мисловна форма. Когато се надяваме на някакво бъдещо спасение, несъзнателно търсим спасение в собствения си ум. Така попадаме в капана на формата и това е егото.
“ И видях ново небе и нова земя...“, пише библейския пророк. Основата на „новата земя“ е „новото небе„, което е пробуденото ново съзнание. Земята – външната действителност – е външното отражение на „новото небе„… или новото еволюирало съзнание. Възникването на „новото небе“ и следствие на това на „новата земя„, не са бъдещи събития, които ще ни направят свободни. Единствено настоящият момент ни прави свободни. Осъзнаването на този факт е пробуждането.
Пробуждането като бъдещо събитие е безсмислица, тъй като пробуждането е осъзнаване на Присъствието. Следователно „новото небе„, пробуденото съзнание, не е бъдещо състояние, което трябва да бъде постигнато. „Новото небе“ и „новата земя“ възникват вътре в нас в сегашния момент, и ако не възникват в момента, значи са само мисъл в главата и възникване няма. Какво казва Иисус на учениците си? – „… Понеже ето, царството Божие вътре във вас е“.
В проповедта на планината Иисус говори, че до момента малко хора са разбрали за какво става дума. Той казва: „Блажени са кротките, защото те ще наследят Земята“. В съвременните версии на Библията, „кротки“ вече се превежда като „смирени“. И кои са кротките или смирените и какво означава, че те ще наследят света?
„Кротките“ са хората без его. (Без его, означава интегрирано его и следващото ниво от еволюцията на съзнанието.) Онези, които са се пробудили за същностната си природа – природата си на съзнание – и осъзнават тази същност във всички „други„, във всички форми на живот. Те живеят в състояние на капитулация(на егото) и усещат, че са едно с целостта си и с източника. (Вътрешното единение е интегриране на Сянката). Хората без его (с интегрирано его) са въплъщение на пробуденото съзнание, което променя всички аспекти на живота на нашата планета, включително и природата. Животът на всички форми на Земята е неотделим от човешкото съзнание, което възприема живота и си взаимодейства с него. В този смисъл „кротките“ ще наследят земята – тези с еволюиралото съзнание.
Един нов човешки вид възниква на планетата. Възниква сега и ние сме част от него.
Екхарт Толе, из „Нова земя„
