Според Джордж Кавасилас, в днешния свят има едно така нареченото общество на „скептиците“. Ако изхождаме от истинския смисъл на думата „скептик“, тези хора не са истински скептици. Думата „скептик“ произхожда от гръцката дума „skepcic“, което означава вглеждане, проучване, претегляне на аргументите и размисъл.
И кои са тогава истинските скептици?
Всеки, който живее извън установената норма, е скептично настроен към това, което ни се казва; това, на което ни учат и начина, по който сме програмирани да изповядваме общоприетите убеждения и мнения за живота. В нашите общества не просто ни учат как да мислим, но ни казват и какво да мислим. Не сме поощряване да разсъждаваме самостоятелно по естествен начин, на базата на собствените си убеждения. Мъдрият човек използва интуицията си и отделя време да провери различните заключения- особено тези, за които другите ни казват, че са изследвани и документирани, и които ни се предлагат за чиста монета.
Кои са другите „скептици“, които сме възприели погрешно за такива?
Мнозинството от тях не са нищо повече от пазители на статуковото… стражите, които го бранят. Основната им цел е да следят хората да се придържат към обществените норми. Искат да се уверят, че не излизате от стадото, като завличат съзнанието ви обратно в собствената си парадигма, която пък е една от официалните версии на реалността, одобрени от системата. Правят го чрез систематично интелектуално обезценяване на придобитата посредством личния опит представа на индивида за реалността, като структурират аргументите си в незабелижима подривна нишка на загатната умствена нестабилност, която малко по-малко издърпва индивида към конформизъм. Те не приемат доказателствата дори и да са пред очите им и ги отхвърлят като конспиративни теории, митове, легенди или фантазии. Чисто и просто вярват , че доказателствата , предоставени от институциите на системата са вярно отражение на цялостната картина.
Ако вашият опит не се вписва в тяхната прилежно подредена версия на реалността, то той не може да бъде признат под никаква форма. Следователно трябва да бъде систематично обезценяван и отхвърлян… посредством това, което минава за рационални, логически и интелектуални аргументи. Така наречените „доказателства“, които представят, идват от органите на самата система, чието предназначение е да я укрепват. Трите теми, които считат за табу или неподходящи и стават обект за присмех са Политиката, Религията и Живота извън нашата планета или в други измерения.
Казано е: „Истината е по-странна от измислицата“.
Казано е също: “ Истината боли!“
Из „Нашето вселенско пътуване“ – Джордж Кавасилас
Снимка: https://www.istockphoto.com/