От феминизъм към джендър идеология

„С отричането на природата в човека се обърква и става непрозрачна не само целта на външното овладяване на природата, но и целта на собствения живот. В мига, в който човекът изолира от себе си съзнанието за самия себе си като някаква природа, стават невалидни всичките цели, заради които той живее.“ Макс Хоркхаймер, Теодор В. Адорно

Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб.

Името на стратегията: Gender- Mainstreaming

Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).

Откъс от книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”, публикуван в списание „Християнство и култура“ през 2015г.

Деконструкция на половата полярност 

За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол)трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Преди културно-революционната апроприация джендър беше невинен граматичен израз за рода на една дума – който в немския език може да бъде мъжки, женски и среден – и притежаваше чисто граматическо значение. Личността не трябва задължително да е жена, а човекът – мъж.

Само какво начинание! Колко големи трябва да са бремето на страданието и копнежът по нормалност, за да искат те да подчинят неотменимите природни норми на произвола на човешката свобода във взимането на решения!

Вече е налице един проект, който отваря пред нехетеросексуалните възможността да изтласкат чрез активизъм проблемите със своята идентичност. В „обществото” на активистите е добре дошла не само всяка сексуална ориентация и практика, тук можеха да се получат пари и власт: пари текат в милионни потоци от кранчетата на ООН и ЕС към ЛГБТИ организациите, които ускоряват джендър мейнстрийма. (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални.) По-умните, академично образованите, получиха власт в международните организации, в университетите, медиите и съдилищата.

Основополагащото произведение на джендър идеологията

Публикувана през 1990 г. книга на Джудит Бътлър „Gender Trouble“, се счита за е основополагащото произведение на джендър идеологията. За целите на подривността на съвременния ред на пола авторката развива сложна теория, трудно разбираема -„сложно философска“, като се стреми да разклати устоите на човешкия ред чрез подривно преозначаване и размножаване отвъд рамката на половите идентичности.

„ „Биологичният пол” – според Джудит Бътлър – е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол” и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми”. (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003. )

Преведено: изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват. През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време.

В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена и причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно то трябва да се премахне. Тя казва: „Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация… Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността”

В пълния речник на Лангеншайд от 1978 г. джендър се превежда по следния начин:

1. лингв. пол: мъжки (женски и среден).

2. разг. и хуморист. (мъжки или женски) пол (човек).

Разговорното и хумористично определение за пол на човека сега получава задачата да конструира един социален пол, който да се мисли като независим от биологичния пол.

Без съмнение съществуват културни и исторически вариации в социалния облик на мъжко-женската полова полярност. С това се занимават социолози и етнолози. Ала тези вариации отменят двуполовостта толкова, колкото променливото време отменя факта на нощта и деня. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).

Да обобщим какво твърди джендър теорията:

Биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи. Идентичността на човека се определ по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна. Илюзията, „фантазмата” на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне. Хетеросексуалните „сигнатури” на обществото
трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността
върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен.

От 1999 г. Джудит Бътлър принадлежи към Guggenheim Fellowship, от 2001 г. към Rockefeller Fellowship, през 2004 г. тя получава Brudner Prize на Йейлския университет за особени заслуги „for lesbian and gay studies”9, през 2008 г. е отличена с Andrew W. Mellon Award, отличие, дотирано с 1,5 млн. долара, което позволява на носителите „да преподават и изследват при особено изгодни условия”. От 2012 г. Бътлър е гост професор в Columbia University.

Странно, необикновено и особено е, че „субверсивната” теория на Джудит Бътлър и на нейните учители и съратници10 се приветства, насърчава и подкрепя от академичните елити на този свят. На 11 септември 2012 г. тя получава наградата „Теодор В. Адорно” от 50 000 евро. Субверсия означава преврат, сваляне, събаряне, унищожение, развала. Субверсивните активисти през XIX и XX век са насочени срещу властващата класа, а тези елити не са били готови да пожертват без бой своята власт.

Днес международните организации като ООН и ЕС и фондациите, разполагащи с милиарди, сами осъществяват подривна дейност и насилват света. Чий интерес ги мотивира? За 20 години джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност” се грижат за претворяването
в политика. В университетите бе наложен новият предмет gender studies/queer studies – с бързо нарастване на местата. Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър. Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в парламента, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм…

Заветите на Иисус Христос

Иисус изисква не само чистота на тялото, но и на сърцето (Мат. 5:8). Той няма предвид външното спазване на закона, а чистото и истинно мъдруване на сърцето. В разговор с фарисеите Той препраща към началото на Сътворението и обявява брака между мъжа и жената за тайнство, съюз, създаден от Бог, който не може да бъде разлъчен от човека.

Никъде Иисус не се обръща срещу сексуалността, Той има предвид само едно: стръмния път на любовта, към който призовава човека, и същевременно му дава благоволение, за да може да извърви този път. Той никого не принуждава, напротив, Той закриля прелюбодейката от убийството с камъни от ближните.

Иисус събужда в сърцата на хората копнежа по даряващата любов и показва как този копнеж може да се изпълни. Сексуалността като плодотворен, даряващ живот израз на любовта е Божият план за хората, планът на един Бог, който сам е любовта и животът. Иисус не осъжда експлицитно хомосексуалността. Ала той освещава брака и го
издига до тайнство, защото отразява съюза на Бог с хората и е единственото пространство, в което сексуалният акт запазва достойнството на човека. Отхвърлянето на хомосексуалността е толкова дълбоко вкоренено в юдейството,
че Иисус не се нуждае от излишни слова.

Църквите под натиска на глобалната сексуална революция

Във всички времена непреходната Евангелска истина се противопоставя на властовите структури. Ако не беше така, „новият Ерусалим” вече щеше да е настъпил. Христовата църква има задачата във всяко време да изговаря наново Евангелската истина, да разобличава всяка идеология и всеки тоталитаризъм и да пази свободата, за да остане отворен пътят на спасението за всички търсещи Бога.

Във всички времена обаче идеологията на епохата нахлува в Църквата и корумпира част от нея. По всяко време обаче има и други, които са жертвали живота си за Христовата истина. Колкото по-мощно идеологията определя мисленето и действието на хората, толкова повече тези мъченици се превръщат в сияйни икони, извори на
надежда и сила за идните потомства.

Идеологията на сексуалната революция на нашето време се прицелва в най-съкровеното на християнската вяра, във въпроса: кой е човекът?

Тъй като идеологиите на сексуалната революция отричат Бог, човекът деградира до чист продукт на еволюцията, който не се отличава съществено от животното и съгласно манипулацията зависи и е предаден от самия човек. Това, че ще се стигне до отрицание на полярната полова идентичност на мъжа и жената, би изненадало всеки човек на тази земя, живял преди Джудит Бътлър.

И днес Църквите отстъпват под идеологическия натиск на времето, макар и в различна степен. Всички християнски деноминации заедно имат над два милиарда членове в света. Ако ги равним с броя на сексуалните активистки групи, можем само да се дивим, че съпротивата е толкова слаба. И те подриват тъкмо вътре в Църквата устоите на християнската антропология и морал, които признават човека за Божие творение, създаден като мъж и жена по подобие на триединния Бог, призван да бъде от плът и да се плоди. За християните това е част от основите, които не подлежат на предоговаряне. Въпреки това навсякъде в Църквата под натиска на дейността на ЛГБТИ се водят преговори и се стига до разцепления.

Превод от немски: Людмила Димова

Източник: hkultura.com

Автор: Габриеле Куби

Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, Германия, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Учи социология в Берлинския свободен университет, а по-късно вуниверситета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Тя е католичка, майка на три деца. Публикувала е 11 книги, преведени на много езици. Първата е Моят път към Мария. За силата на живата вяра, следват Порив към любов. За младите хора, които желаят да имат бъдеще, Джендър революцията – релативизъм в действие, Only you – дай шанс на любовта, Самопознанието – пътят към сърцето Исусово и др. Книгата на Габриеле Куби Глобалната сексуална революция, от която предлагаме откъс, е публикувана в Германия през 2012 г. Тя разглежда джендър идеологията и стратегиите, които подриват основополагащи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: „Слава на Бога, че вие говорите и пишете”.