Съществуват различни подходи за съдбата. Един от тях е, че съдбата е участ, която ни е предопределена предварително. Фаталната неизбежност, разбрана по този начин, предизвиква чувството на неудовлетвореност и вътрешен протест. Поради всевъзможните учения и теории за кармата, човек би си помислил, че Бог си няма друга работа, освен да възпитава непослушните си деца.
Всяка от известните концепции за съдбата е изградена върху определен мироглед, който на свой ред се базира на недоказуеми отправни точки. Например материализмът се основава на твърдението, че материята е първична, а съзнанието -вторично. Идиализмът твърди точно обратното. И двете твърдения не са доказуеми, но въпреки това, върху тях е градят моделите на света.
И двете направления във философията -науката и религията обясняват света по свой начин, по своему те и са прави… и не са. Никога не ще можем да опишем съвсем ясно абсолютната истина, защото си служим с относителни понятия. Всяка теория се потвърждава или отхвърля от времето, затова има право на съществуване.
Ако сте решили, че съдбата ви е предопределена и не сте в състояние да я промените, ще бъде така. В такъв случай доброволно се предавате в чужди ръце, няма значение чии, и се превръщате в лодка носена от вълните.
Ако смятате, че сами градите съдбата си и съзнателно поемате отговорността за всичко, което се случва в живота ви… изборът ви ще се реализира. Какъвто и светоглед да изберете, истината ще е на ваша страна. А другите ще спорят с вас, именно защото и те са прави.
Това е концепцията за съдбата на Транссърфинга на Вадим Зеланд. Според него „избраната поръчка“ винаги се изпълнява безусловно. Но изборът не е желание, а нещо друго… Желанията се изпълняват само в приказките… и мечтите също /или поне представите ни за тях/. Точно за това се е утвърдило убеждението, че да се изпълняват те е или много трудно или невъзможно. А дали е така 🙂 Вадим Зеланд… и не само той… са на друго мнение.
Източник: „Транссърфинг на реалността – Пространство на вариантите“, Вадим Зеланд
