Човешкото съзнание е социален продукт. То се базира върху понятия и определения за всичко, което заобикаля. Човекът има и Душа (подсъзнание) още от раждането си. Съзнанието обаче идва, когато всичко заобикалящо е установено с понятия и определения на човешки език. Но светът не съществува, защото хората са го описали с помощта на понятията си. В това отношение Душата винаги остава неграмотна. Тя не разбира човешкия ни език. Разбира само това, което определяме като усещания.
Най-напред идва мисълта, едва след това тя се оформя с думи. Може да се мисли обаче и без думи. Точно това е разбираемият език за подсъзнанието. Първични не са думите, а мислите. С подсъзнанието е безполезно да се говори на на езика на разума. Далеч не всичко може да се изрази с помощта на съществуващата система от понятия. За това е и трудно да се разтълкува с думи, какво е Външното намерение. За щастие разполагаме със средствa за универсално изразяване – произведенията на изкуството. Точно то е разбираемо за всички. Езикът на Душата също е универсален – това е езикът на вещите сътворени с обич и желание.
Всяко напомняне за единство докосва чувствителните струни на Душата. След възникването на човешкия език този на Душата постепенно атрофира. В началото, когато езиците на Душата и разума не са били толкова раздалечени, единството помежду им се е постигало лесно. Впоследствие разумът се е увлякъл да конструира светоглед в рамките на своите обозначения, а това го е отвело все по-далеч от разбирането за изначалната същност, която е основата на Външното намерение.
В резултат на колосалните интелектуални усилия разумът постига колосални успехи в материалната реализация, но губи всичко, което се отнася до нереализираното Пространство на варианти. Той твърде много се отдалечава от разбирането на всичко, свързано с Външното намерение. За това много идеи от Транссърфинга на реалността изглеждат толкова невероятни. Но все пак е разумът е в състояние да си върне изгубеното. За това е нужно да се хармонизират отношенията между Душата и разума.
Трудността е в това, че Душата за разлика от разума, не мисли, а знае. Докато разумът обмисля получената информация и пропуска през аналитичния филтър на мирогледа си, Душата получава знанията пряко и без анализ от информационното поле. По същия начин Душата може пряко да се обръща към Външното намерение. За да стане това целенасочено, необходими е да се съгласуват, да се приведат в единство волята на разума и стремежите на Душата.
Ако постигнете такова единство, Платното на Душата ви ще се издуе от порива на вятърът на Външното намерение и ще ви устреми право към целта.
Източник: Вадим Зеланд, „Транссърфинг на реалността“
Изображение: https://pixabay.com/bg
