В началото на своята кариера като психиатър Зигмунд Фройд отпътува за Нанси, Източна Франция, за да присъства на известните хипнотични сеанси на д-р Бернхайм. Това, на което Фройд става свидетел там, по-късно оказва огромно влияние върху основните течения в западната психотерапия на Адлер и Юнг до гещалт-терапията на Маслоу.
В типичен експеримент на Бернхайм, пациент бил доведен до дълбок хипнотичен транс и след това му било казано при даден сигнал да вземе намиращия се до врата чадър, да го разтвори и сложи над главата си. Когато бил подаден сигнала, пациентът наистина взел и отворил чадъра.
На въпроса на лекаря защо е взел и отворил чадъра в стаята, пациентът обикновено давал логично обяснението „ Исках да видя на кое е“; или „Исках да се уверя, че не е счупен“; или нещо подобно. Всички те били възможни и логични причини, но очевидно не и истинската.
Пациентът извършва някакво действие, но нямал абсолютно никаква представа защо го прави. С други думи: пациентът явно имал причина да отвори чадъра, но не я осъзнавал. Истинската причина била несъзнавана, Той бил подтиквам от сили, неизвестни на съзнателния му разум.
Този експеримент доказва, че у човека съществувата несъзнавани потребности и подтици. Тъй като човек не ги осъзнава, съотвено не е в състояние да действа в съответствие с тях. Или… човек не знае каво иска. Истинските желания и потребности са несъзнавани и съответно никога не са адекватно задоволявани.
Из „Спектър на съзнанието“ – Кен Уилбър
