При Семейните констелации се докосваме до Системните принципи, които ни движат в живота. Ако ги приложим в по-широк контекст, те могат да ни разкрият някои важни всемирни закони, които отиват далеч отвъд системната терапия.
Законът за принадлежността
Законът за принадлежността посочва факта, че всички ние имаме място в съществуването. Никой няма повече или по-малко право да бъде тук, независимо дали е „грешник“ или „светец„. Както казват мистиците, и най-малкото стръкче трева е точно толкова нужно, колкото и най-голямата звезда. Нищо не може да бъде изключено и не не може да става и дума за сравнение. Човешкият ум е този, който отхвърля, разделя на добро и лошо, на висше и нисше. Нищо не може да бъде отхвърлено, тъй като всичко съществуващо е вселенско, обхващащо всичко… включващо всичко.
Законът за реда Законът за равновесието
Законът за реда обръща внимание върху факта, че всеки от нас е уникален и няма две еднакви същества. Така че всеки индивид има специално място в съществуването, което не може да бъде заемано от никой друг. Това е разширената версия на „свещения ред“, според Системни принципи.
Законът за равновесието
Законът за равновесието ни напомня, че каквото и да направи човек, то има последствия, нищо не минава незабелязано. Ние влияем на това, което се случва и то също ни влияе. Не сме нито зависими, нито независими… по-скоро живеем в обширната мрежа от взаимосвързаност. Това е като махалото – като го бутнеш от едната страна, всъщност му даваш импулс, който ще го залюлее и в другата посока. В живота съществува баланс: приливът е следван от отлив, денят от нощта… след работа е нужна почивка и т.н.
Всеки винаги е и ще бъде отговорен за действията си. Хелингер го определя като „да носиш вината си„, което означава също и да носиш собствената си и глобална отговорност.
Почитане на мъртвите
Признаването и значимостта на мъртвите ни напомня и учи, че животът и смъртта са едно цяло – никое не може да съществува без другото и всъщност животът е ценен единствено заради смъртта. Това е въпрос на контраст. В класната стая учениците могат да прочетат написаното с белия тебешир, единствено защото дъската е черна. По подобен начин, танцът на живота се заражда в утробата на смъртта или от нищото, което Гаутама Буда нарича „шунята“ или празнота. Общество, което не помни и не почита мъртвите, не притежава екзистенциална сила.
Жертви и насилници
Осветляването на връзката между жертвите и насилниците ни показва, че полярните противоположности са част от едно органично цяло и съществуват една заради друга. Човек не може да е жертва, без да има насилник и обратното – те взаимно се определят. Нещо повече – тези полярности съществуват във всеки един от нас – едната страна е видима, другата обикновено остава скрита и излиза наяве единствено, когато се появят нужни предпоставки. Жертвите често носят скрито в себе си насилие, а насилниците преживяват себе си като жертви. Човешкият ум има нагласата да се опитва да разделя полярните крайности, докато те всъщност си принадлежат. Колкото повече се опитваме да ги отделим една от друга, толкова повече расте силата, която отново ги събира.
Из „Корените на любовта“, Свагито Лийбермайстер
Материалът подготви:
КРАСИМИРА ЗЛАТЕВА- Интегрални констелации, Интегрално консултиране, Енергийни практики -TAI
