Страхът е съвсем неоснователен по същина. Той е астрална вибрация на тялото – че то може да се загуби. Човек, ако няма съзнание, че е безсмъртен, винаги ще живее със страха на своята мимолетност. Страхува се онова същество, което се усеща облечено само в плът, а не осъзнава своята духовна даденост. Затова, докато властник е тялото, страх ще има. А страхът е най-отрицателната сила в битието на човека! Той е употребяван от религиозни водачи и духовници, от администратори и цезари – той създава подчинения. Няма по-голям враг за човека от него. И само, който не е смутен, може да внесе респект в овластените…
Страхът може да носи и внушения, които са психологическа травма, идваща от вековете. Защото неуспехите раждат предпазливост, често преминаваща в страх. Предпазливост – да, страх – не! Но когато дойде някаква нова същина, за да познаете прехода на състоянията си, трябва да проявите не предпазливост, а предвидливост – творческа фантазия, посредством която, преди да сте имали опита на пътешественика, поне половината неща да изживеете с мисъл. Така няма да имате страх да се качите на кораб, който обещава дълго и непознато пътуване. Тогава ще приемете и неговия кормчия, който е учител на новото. А ако не намерите такъв, трябва да изявите волята си, за да решите накъде да пътувате с този кораб. Това са двете възможности: или с кормчията, или с волята за път, решаващ битие!
Една част от посветените, когато са стигали до известни тайни, или не са ги осъзнавали, или страхът ги е променял. Непрозрението и страховата психоза изопачават духовните стойности и ценности!
Който знае тайните, не се страхува!
Из „Беззаветен завет„ – Ваклуш Толев
Материалът подготви: Красимира Златева