Що се отнася до времето, ние правим разлика между минало, настояще и бъдеще. Според тази представа времето тече от нашето минало през нашето настояще и оттам – към нашето бъдеще. И така, то идва от някакво минало, протича през това, което е било преди, преминава към настоящето, а от настоящето продължава към това, което ще се случи по-късно.
Това означава следното: времето е оставило миналото зад себе си, то е тук и сега и се движи към това, което предстои. Това е линейна представа за времето. Според нея ние гледаме както назад, така и напред. В настоящето ние поглеждаме зад себе си и пред себе си. Нашият живот и нашите начинания от известно време са тук, при нас. Можем да се движим в тях, защото те вече са тук. Следователно ние се движим в тяхното настояще и в същото време в тяхното минало. Миналото живее в тях в момента. То все още е там, в тях, при това съвсем живо. В потока на времето то в никакъв случай не е изгубено. Миналото е основата, върху която може да се гради настоящето. От биологична гледна точка бихме могли да кажем, че миналото е коренът, от който се храни настоящето.
Когато миналото в ролята си на основа започне да се пропуква, къщата, която е построена върху него, започва да се руши. След известно време тя ще се срути. Когато коренът на едно дърво започне да гние, то в крайна сметка ще рухне и заедно с него ще изчезне и бъдещето му. Няма да даде семена и плодове. После и самото дърво също няма да го има. Накъде гледаме, когато обмисляме своето начинание и успеха, който очакваме от него? На първо място, оглеждаме основите, за да знаем до каква степен те ще могат да поддържат сградата.
Ще бъдат ли достатъчно устойчиви в дългосрочен план? Или в другия пример – оглеждаме основния корен. Все още ли е непокътнат, за да черпи вода от дълбините на земята, а дали и другите корени също могат да поддържат и хранят дървото и по този начин да му предоставят възможност да живее, да расте и да дава плодове? И вероятно трябва да бъдем реалисти и да проверим дали няма твърде много повреди в основите, за да поддържат къщата достатъчно дълго време, или дали кореновата система на дървото не е прекалено изгнила, за да го поддържа живо.
Чрез семейната констелация става ясно колко здрави са основите на едно начинание, колко здрави са корените, за да го поддържат. Следователно най-напред трябва да се насочим към това, което се е объркало в миналото и е довело до безпорядък. Когато излезе наяве, то ще покаже дали може да бъде поправено, приведено в ред, а също и дали предприемачът е в състояние и желае да го направи. Независимо дали има още малко време да се заеме с това, или е твърде късно. Освен това ще покаже дали има други възможности, например за ново начинание, може би дори с нови служители и нов проект.
Тук вече можем да се насочим към бъдещето. На миналото му е позволено да си остане в миналото и ние сме освободени от старото бреме. Въпросът е могат ли предприемачите, които се намират в такова положение, да се освободят вътрешно от миналото, дали наистина могат да го оставят, за да не носят повече неговия товар, и по този начин да се преориентират към следващия проект, който им предстои, като му отдадат цялото си внимание. Какво се случва с бъдещето тогава? То вече въздейства върху настоящето, вече започва да го изпълва. Е, в такъв случай накъде тече времето?
Дали е минало, настояще и бъдеще едновременно? Можем ли да му позволим да свърши в настоящето и наистина да позволим на бъдещето да стане реално в настоящето? В известен смисъл ние се подчиняваме на времето. Но от друга страна, нещата до голяма степен са в нашите ръце.
И така, накъде тече времето? Преди всичко – в нас самите. То ни служи, когато го приемаме така, както ни е дадено – минало, настояще и бъдеще. То ни поставя ограничения, когато му позволяваме. То ни издига над старите ограничения, когато гледаме напред заедно с него, а когато го оставим изцяло зад гърба си, то успешно ни подкрепя.
Берт Хелингер
Из книгата „Бизнес съвети, успех в живота и професията“
