Проекцията е позиционирането на собствените ни мисли и чувства върху света. Как точно се случва това?
При еволюцията на Съзнанието аспект от Егото бива потиснато. Обикновено е онази част, която не харесваме и не желаем да се идентифицираме с нея, но може и да е наша неосъзната положителна характеристика. Това е нашата Сянка. В най-общ смисъл Сянката е част от нашата същност, с която сме загубили връзка, отказали сме се от нея… забравили сме я… съзнантелно или на подсъзнантелно ниво.
Въпреки несъзнантелния си опит да се отчуждим от тази си същност тя си остава пак наша. Тези наша същност продължава да действа, но ние я възпремаме като ненаша/чужда, тъй като я проектирана върху нашата външна физическа реалност или върху хората, с които комуникираме. Така преставаме да чувстваме тези качества като свои и се лишаваме от възможността да ги ползваме, да им въздействаме. Или по друг начин казано отказваме се от част от нашата енергия.
Тези характеристики се проявяват/проектират в нашата околна среда/хора. Отдали сме енергията си на тях и тя се обръща срещу нас. Накрая се оказваме „смазани“ от собствената си енергия. Този процес изследователите на човешкото съзнание наричат Проекция. Всички правим Проекции, докато сме в Сянката на его нивото.
Днес Колективното Ни съзнание в по-голямия си аспект е в Сянката на Его нивото. Предстои Ни да осъзнаем тази Сянка, да я припознаем за своя и да я интегрираме отново в същността си. Това е следващата ни стъпка в еволюция на Съзнанието Ни.
И ако се питате каква ли е вашата Сянка има много лесен начин да го установите. Огледайте хората, с които комуникирате ежедневно -смейство, колеги, приятели… Всичко онова, което Ви дразни в тях, което не харесвате – това е проекцията на Вашата сянка. Ако има някой, който много харесвате, идеализирали сте го и сте го поставили на пиедистал, то това е прокцията на Вашия собствен неосъзнат положителен потенциал.
Или… ) ако желаете да разберете за някой що за човек е, то засушайте се в това, което той казва за другите. Това е онова, което той самия не знае за себе си.
Кен Уилбър „Спектър на съзнанието“
