Днешният ни свят е епоха, която дълбоко и спешно се нуждае от обновена визия за значението на идеалите.
Нашето съзнание, което е с изключителен творчески потенциал… е теглено в две посоки. В едната посока е стремежът към идеала – позитивен, креативен образ на това, което е възможно; другата посока е тягата към желанията, свързани с материалното. За съжаление често надделяват тези ограничаващи, себеобслужващи материални влияния. Защо тези желания печелят вниманието ни? За повечето от нас това е един безкраен поток от изискванията на материалния живот, които изглеждат твърде важни, за да се пренебрегнат. В тези изпълнени със стрес модерни времена почти всеки има дни, които изглеждат управлявани от кризи и спешни случаи.
Кой е най-добрия идеал за нас, който да следваме?
Според философията на Едгар Кейси, оптималният духовен идеал е Христовото съзнание. Негов носител е Исус Христос, но същността му може да бъде открита и в други велики традиции на вярата по света. Важното е, че То е семе във всеки един от нас, независимо каква традиция следваме. Това е модел на единение – на взаимосвързаност и дълбоки взаимоотношения.
Разбира се, много хора не са готови да се посветят на универсалното Христово съзнание… и дори и на идея, формулирана по сходен начин, с която биха могли да се чувстват по-свързани. За тях това изглежда като голяма хапка, нещо твърде далечно. Вместо това те биха предпочели да подберат идеал, който изглежда по-близък, макар и той да изисква усилие за израстване. Вероятно идеал като любяща доброта или концентрираност върху вътрешния покой и чистота би бил по-подходящ; или нещо по-умерено, което в крайна сметка ще отведе до оптималния идеал.
Какво се случва в нас, когато се обвържем с личностен духовен идеал?
Определянето на основната ни ценност ангажира подсъзнателни сили, които да променят живота ни. Два важи елемента са централни за психологията на идеала. И двата играят роля, докато се съживяват силите на душата, спящи в подсъзнанието. И двата включват акт на свободна воля и ангажираност на творческите сили на съзнанието.
Стремежът е първата съставка в психологията на идеалите на Кейси. Да отстояваме универсалното Христово съзнание като духовен идеал означава да се стремим към неговите качества. Дори и да изглеждат недостижими, важното е да почувстваме вътрешно стремежа да ги постигнем. Същото би било вярно и за всеки друг избран от нас духовен идеал. Стремежът включва както волята, така и творческата страна на съзнанието. Нужен е съзнателен избор и ползване на творческите сили, за създаването на такава връзка.
Вярата е втората съставка в психологията на идеалите на Кейси. Тя е по-деликатен фактор от стремежа. Представете си, че се стремите към нещо, но нямата вярата, че то наистина е живо вътре във вас… или че не вярвате, че можете да го осъществите. Без да инвестираме себе си чрез вярата, все още не сме си поставили духовен идеал. Потребността да вярваме е по-голямото предизвикателство пред употребата на свободната воля, отколкото само да се стремим. Вярата е готовност да се отдадем и освободим от страхове и съмнения. Тя означава да имаме абсолютно доверие в силите отвъд персоналната съзнаващата ни същност.
Това , което е толкова нужно в днешния свят, е уважението и дори преклонението пред тази тъй важна стъпка – определяне на идеала на индивидуалния живот. Духовната психология на идеала на Едгар Кейси предлага много ефективен начин за напътствие как да бъде постигнато. Ясният стремеж е единият ключ, другият е смелостта да вярваме.
Из „Как да открием призванието на душата си“, Марк Търстъм
Изображение: istockphoto.com
Свързани статии:
Модел за разбиране на измеренията на съзнанието -първа част -Четвъртото измерение
Модел за разбиране на измеренията на съзнанието – втора част – Петото измерение
