Откакто Исус Христос възкръсна, няма погребани надежди. Това е божественото уравнение на живота, затова празнуваме Великден.
Възкресение означава надежда. Възкресението ни показва, че това, което е преходно и незначително, не е последното нещо в живота. Възкресението е история на надеждата. Известният социолог Юрген Хабермас говори за богатите ресурси на вярата, без които нашето общество би било твърде бедно. Тези ресурси се наричат надежда. Ние, хората, се нуждаем от надеждата… както от въздуха, за да дишаме.
Ако нямаме кислород, ние се задушаваме. Ако ни вземат надеждата, остава само отчаянието. Надеждата ни предпазва в тежки дни от отчаяние, а в добри дни – от лекомислие. Надеждата ни активизира, дава ни сила и дълбоко вдишване, за да не се предаваме никога. Тайната на Възкресението се състои в сигурността, че накрая побеждава любовта, а не омразата, истината, а не лъжата, животът, а не смъртта.
„В целокупната си историческа действителност и мощ християнството е основано на факта на Христовото Възкресение. Ако християнството може да се сведе до едно събитие, то това събитие е Христовото Възкресение… Ако няма Възкресение Христово, не би имало и християнство. Христос би бил първият и последният християнин, който е издъхнал и умрял на кръста, а заедно с него и неговото учение и неговото дело. Тогава биха били истина думите на злочестия Ницше: „Първият и последен християнин е разпънат на Голгота.” Св. Иустин Попович
Източник: https://eklekti.com/
