Преди срещата с „Ранените птици„- добре е за ориентир посоката да сверим – на Интегралния компас да се доверим. Горе.. долу, ляво… дясно… накъде да вървим. Предстои ни и отбележим на Картата ни интегрална – първата територия от Интегралната ни история. Преди тази Карта да бъде визуализирана, нужно е в Ума да бъде позиционирана. Нека си представим квадрант, разделен на четири. За наше улеснениe -горе в ляво да отбележим – АЗ и моят вътрешен свят.
Тази територия уж позната… крие твърде много тайни в хазната. Във Вътрешната ни обител, приютила Птиците ранени, властват принципите Всемирни – за Сърцето понятни; законите Вселенски -за Ума твърде абстрактни. Скрити, в Тялото на Болката, Птиците ранени там живеят и тъжната си песен пеят в диапазона на ниските октави.
Неудовлетворение, срам… самосъжаление, осъждане, гняв и омраза… раздразнение – все частите на Болковото тяло са и имена на „Ранените птици“, които предпочитаме да не докосваме. Забравили сме, какво правим с детето, когато падне и се нарани. Оставяме ли го само, без да го докосваме, защото го боли? Или… прегръщаме го с нежност и обич, докато се успокои. Понякога плачем с него -болката, за да споделим? А там вътре в нас – живее и Вътрешно ни дете, споделяйки болката на Ранените ни птици – отлъчените частици от същностите ни човешки.
И знаем прекрасно, какво се случва с децата, които няма кой да ги прегърне, когато ги боли. Това се случва и с болезнените части от същността ни… А те копнеят да бъдат видяни, познати, почетени и с обич изцелени…
Но стига с тези Птици… Преди да продължим, да поседнем под сянката за отмора и да пийнем от извора вода.
Среща под сянката или… по-добре да си организираме:
