Автор: Мартина Станчева
Ще започна питайки ви съвсем лесен, но важен въпрос – замисляли ли сте се някога върху това колко много смисъл носи тази една-едничка дума – „свят”? Какво всъщност представлява тя и начинът, по който ние можем да я интерпретираме и възприемем? Именно за тези представи ще ви разкажа в по-долните редове; за всичко, което нашият свят обхваща! Както знаем, ние всички живеем на място, уникално по рода си, чието подобие все още не е било открито. Планета, майка на живота. Всички живи организми са започнали развитието си тук, именно на Земята..
Природата върви ръка за ръка с нас и ни е помагала през толкова много години, векове, цели епохи. Но всички ние следваме определени природни закони, всички ние сме под едно небе и всеки човек има възможността да опознае този свят. Но тайната, която се крие в нас и ни прави толкова по-напреднали в еволюцията, е фактът, че поради начина ни на разбиране, поради самата възможност да мислим, разума ни, ние можем да видим заобикалящата ни среда по коренно различни начини. Нима светът, в който живеем, не е интерпретация на нашите собствени убеждения, на нашата ценностна система, изградена през годините?
От самото си появяване на бял свят, през ранните си години, юношеството и вече по-напредналата възраст, всеки човек се среща с най-разнообразни групи от хора, минава през редица трудности, както и възходи. Нещата, които, поради случайност или не, пресичат пътя ни, дават или взимат възможности – именно те ни правят личности. Уникални. Неповторими. Човешката душа е цяла вселена, изпълнена с контрастни чувства и емоции, мисли и вълнения. Ако не беше така, нима щяха да съществуват науки като психология или логика? Нима дори философията би се родила и би обхванала толкова огромни мащаби?
Великият немски учен, изумяващ поколения наред, Алберт Айнщайн е казал, че всичко е относително. И е бил абсолютно прав. Светът навън е различен за всички – да, ние виждаме зеления цвят, небето над главите ни; всички познаваме еднакви материални предмети, едни и същи чувства. Но и гледаме на всичко чрез собствените си очи или по-точно чрез лещите, които сами сме създали и сложили върху тях. Ако не беше така, щяха ли да съществуват понятия като „песимист” и „оптимист” например? Щяхме ли да имаме различни мнения, щеше ли да има напредък в развитието на нашата цивилизация или щяхме да потъваме бавно в собствения си застой?
Мислите ни, този разговор на душата сама със себе си, е това, което подценяваме, но всъщност ни прави специални. Светът, който крием в себе си, е свят, който, с помощта на малко упорство или инат, ние можем да пресъздадем в реалността около нас. Нашите мечти могат да се превърнат в действителност. Нашите копнежи – да се осъществят.
Някои хора биха казали, че в твърденията ми има логически грешки. Ще се опитат да докажат, че възможностите, които животът би ни предоставил, са еднакви за всички и нашето мислене, било то позитивно или негативно, няма да има никакво влияние. Така се говори, защото случаите, в които „добрите” хора не успяват да се докажат и да се реализират, а „по-лошите” се издигат на върха в йерархията, замогват се, преуспяват, са много. Това не е справедливо, не е правилно. Животът е груб и нечестен и ако очакваме прекалено много от него, можем само да бъдем разочаровани и да се окаже, че ще събираме натрошените, дребни парченца, останали от наивните ни илюзии и надежди.
Така ще бъдем истински щастливи. Щастливи и доволни от всичко, което животът ни дава. Нашият вътрешен свят ще бъде в хармония, потънал в красотата на удовлетворението, на самата нирвана. Ние сами ще търсим прекрасния външен свят, ще вървим срещу трудностите с усмивка на лице и със здраво стиснат юмрук и ще живеем ДОБРЕ! За разлика от един негативно настроен човек, който има виждането, че всички са зли и подли, че съдбата е гадна, ужасна и иронична, оптимистичните възгледи ще ни дават вяра. Ще ни дават сила, интерес, така важния живец в нас! Искрата, огъня!
Светът е това, което сме ние самите. Истинското огледало не е закачено в спалните или пък в банята. Отраженията ни са просто илюзия за това, което представляваме в действителност. Реалните ни, неподправени качества, личностите, които сме, се виждат и отразяват в нашите постъпки, действията ни. Вярванията, ценностите, както и възгледите ни за живота и всеки дребен детайл в него – това сме ние. Това са хората. Толкова много вселени, които чакат да бъдат открити, изучени и показани. Да променят бъдещето.
purpurnopero.wordpress.com
