-
Не сме резултат от нашите мисли. Нашето сегашно състояние има за основа онова, което сме мислили.
Както самите ние, така и нашите действия са резултат от онова, което сме мислили. Добрите и лоши действия могат да бъдат описани като материализирани мисли. Всяко действие съществува първоначално под формата на мисъл. Това, което представляваме в даден момент, е в пряка зависимост от онова, което сме правили в миналото. Мислите ни са отговорни не само за това, което правим, но и за това, което представляваме като цяло.
Нивото, на което функционира мисълта, е по-високо и от най-високата точка, до която може да стигне физическото око. Въпреки това, по отношение на средата, в която се осъществява мисълта, може да се разглежда като форма на материята. По отношение обаче на своя произход, мисълта е сила, енергия.
„Мислите са неща“, според една известна поговорка, а „въображение“, означава създаване на образи. Мисловните форми обаче не са „въображаеми“. Те могат да бъдат забелязани от всеки опитен ясновидец, навлязъл в умствената атмосфера на техния носител. Разбира се, силата на мислите варира съобразно с интензивността на процеса, който ги е създал, и честотата, с която се повтарят в ума.
Мислите, които възникват в главите ни във всеки момент от деня, се разпостраняват в света и му влияят точно така, както радиовълните влияят на радиоапарата, когато го включим на тяхната дължина. С това могат да бъдат обяснени някои феномени като психология на тълпата, телепатия, силата на внушението…
Подобното привлича и подхранва своето подобно. Така и добрите и лоши мисли се стремят да възпроизведат мисли, подобни на самите тях… Каквото мислим, това и ставаме.
Умственото развитие изисква най-голямо внимание и непрестанна практика, преди плодовете му да узреят напълно. Пътят не е лесен, но абсолютно необходим. Поне това е единодушното послание на поколения пътешественици.
- Из „Ръководство за развитие на ума“ – Крисмъс Хъмфрис
- Изображение: istockphotо
