Ние не поемаме отговорност за живота, докато не поемем отговорност за сегашния момент. Настоящето е единственото място, където се намира животът. Поемането на отговорността за настоящия момент означава да не се съпротивляваме на вътрешното „качеството“ на настоящето… да не спорим с това, което е.
Настоящето е такова, каквото е, защото не може да бъде различно. Будистите го знаят от край време; физиците сега го потвърждават: няма изолирани неща и събития. Под повърхността си всички неща са свързани помежду си и са част от съвкупността на космоса, който е създал формата на настоящия момент.
Когато казвате „да“ на това, което е, което е, влизате в хармония с интелекта на самия живот. Едва тогава може да станете проводници на положителната промяна в света. Една проста, но основна духовна практика е да приемате всичко, което възниква в настоящето – във вас или вън от нас.
Твърдението на Екхарт Толе кореспондира с първият от Системните принципи:
1: МЕТА-ПРИНЦИП НА РЕАЛНОСТТА
- Този принцип изисква да признаем реалността и човешките същества такива, каквито са. Реалността такава каквато е била и каквато Е.
Когато вниманието се измести към настоящето, то става будно внимание. Все едно се събуждате от сън – съня на мисленето, съня на миналото и бъдещето.
Има нещо свещено в всичко, което възприемате, когато сте тук и сега. Колкото повече обитавате Настоящето, толкова повече усещате простата, но дълбока радост на Битието и свещеността на живота.
Из „Гласът на покоя“ -Екхарт Толе
Снимка на Gerd Altmann от Pixabay
Материалът подготви: Красимира Златева
