Тази книга е план за бягство
Тази книга – „Школата за Богове“ е план за бягство. Това, което сме „научили“, твърди Стефано Д’Анна… което истински сме „придобили“, не може да бъде предадено. Щастието, богатството, познанието, волята и любовта не могат да се придобият отвън, не могат да се „дадат“, а само да се… „при-помнят“. Те са неотменно, естествено наследство на всеки човек
Когато съществуването те сграбчи в хватката си, така че да не можеш да дишаш /както се е случвало на всеки един от нас/…
Когато си безнадеждно разочарован от живота си и не виждаш никакъв изход, тази Книга ще те намери, ще се появи в ръцете ти и ти ще знаеш, че си готов за собствената си Индивидуална революция, за най-великото приключение, което човек изобщо може да си представи – възвръщането на неговата цялост, на изгубения му рай.
Тази Книга е историята ми на опита да изляза от коловоза на
предопределената, колективна съдба и да се превърна в личност. По време на пътуването обратно към Същината, трябваше да положа невъзможни усилия, за да отхвърля от себе си смъртоносния товар на най-мрачните части на Същността си – разрушителните мисли, негативните емоции, излезлите от употреба убеждения и идеи.
Както повечето обикновени хора, аз възприемах живота си и говорех за него сякаш бе съставен само от външни събития. По време на това пътуване към „завоюването на самия себе си” трябваше да приема, че всичко стойностно и истинско в човека е невидимо, че най-важната част от личната човешка история е изградена от вътрешни обстоятелства, емоции и мисли.
Нещо повече, събитията и външните обстоятелства в живота ни не са нищо повече от отражение на нещо невидимо в нас, на материализацията на нашата Същност. Между вътрешния и външния свят, между Безвремието и Времето съществува причинно-следствена връзка. Всичко, което чувстваме, всичките ни страсти, мисли и фантазии, надежди, амбиции, тайни, спомени и въображение, страхове и липса на сигурност и всички наши усещания, привличания, желания, любови и омрази принадлежат на неуловимия, но твърде реален свят на Същността. Нивото на Същността ни може да ни направи богати или бедни, щастливи или нещастни.
Натъкнах се на по-дълбокото значение на двете латински думи „Mea Culpa1“ в скъпоценния труд, написан от Лупелий през IX в. В ръкописа на просветения монах-философ почувствах шеметната сила, лежаща скрита в този афоризъм – най-сбитият и мощен израз на идеята за отговорността, криещ тайната на необятната енергия.
“Mea Culpa” означава, че аз съм отговорен за всичко, аз и никой друг в цялата Вселена. В продължение на хиляди години, сякаш заключена в съкровищница, тази формула на безграничната отговорност е била съхранявана и продължава да пулсира като фар в тъмното море на човешката безнадеждност и безразсъдство.
Общата рамка на работата ми и истинският вход към всяко разбиране бе приемането на друг универсален принцип в новата ми система от вярвания: „Visibilia ex Invisibilibus3“. Всичко, което виждаме и докосваме, абсолютно всичко видимо –действителността в цялото й многообразие – е родено от невидимото. Този принцип ми позволи да осъзная, че сме обградени от невидимото, че живеем в свят, който води началото си от неуловимата солидност на мечтите.The dream is the most real thing that exists. Мечтата е най-реално съществуващото нещо.
Отвъд индустриалните пирамиди и финансовите небостъргачи… отвъд всичко, което виждаш и докосваш, отвъд всичко полезно, красиво и истинско сред човешките постижения… в основата на всяка институция и всяко научно откритие неотменно стои нечия мечта… визията на една личност.
Аз безусловно приех и цитирах Законът на Aнтагониста, както го научих от ръкописа на Лупелий.
“Всяко живо същество и всеки организъм – от най-простия до най-сложния, от индивида до цяла цивилизация, среща по еволюционния си път привидно противоположна сила – Aнтагонист, чиято сила и способности са равни на размаха и обхвата на твоята цел.“
Невидимото не е нещо метафизично, поетично или митично, нито пък мистериозно, тайно или свръхестествено, не е неотменна част от света на феномените и събитията. Във всяка епоха промяната в интелектуалния климат от един период към друг, както и откритието и прилагането на новите, по-напреднали технологии постоянно разширяват границите си, като правят още по-големи части от някогашното невидимо в предмет на легитимно научно изследване днес.
Мечтая за Индивидуалната революция,
способна да преобърне менталните парадигми
на остарялото Човечествo
и да го освободи завинаги от конфликти,
съмнения, страх и болка.
Мечтая за Школа, която подготвя
ново поколение лидери, способни да приведат в хармония
видимо остарелите противоречия:
Икономика и Етика,
Действие и Съзерцание,
Финансова мощ и Любов.
Растейки и променяйки се пред очите ми подобно на зародиш в утроба, „Школата за богове“ се изграждаше ден след ден, докато аз изграждах себе си. Изглеждаше, че аз пишех тази книга, но всъщност тя винаги е съществувала. Законите и идеите на Мечтателя продължават да се вкореняват все по-дълбоко в мен, макар да остават неразбрани в по-голямата си част.
Подобно на Прометей, аз сграбчих здраво един фрагмент от света на Мечтателя и се опитах да го съхраня, за да го дам един ден на хората, които също като мен искат да избягат от адовите кръгове на обикновеното.
Увод към книгата на Стефано Д‘Анна -Школата за Богове
