Страхът почука. Кураж отвори вратата. Нямаше никой.
Няма нищо, което може да се изгради върху безпокойство и страх, освен зависим живот. Когато разбереш, че извън нас няма враг, от който да се страхуваш, нито някакво зло, което може да ти навреди; когато разбереш, че няма от какво да се страхуваш – страхът изчезва и свободата взема надмощие. Чрез упорити, упорити усилия и упорита работа върху себе си човек може да открие, че страхът не съществува.
Въпросът е, че за обикновените хора психическата паника може и да е призрак, но тя все пак тиранично управлява цялото им съществуване. Страхът е като умствен вододел… голямо разделение, обуславящо два човешки вида: от едната страна съществува „свещеническа раса“, голямото море от служители, обслужващи нуждите на организациите – обучени да се притъпяват към болка от зависимост – а от другата страна е малка група от смели мъже и жени, способни да поемат рискове, развили шесто чувство – въображение – и седмо – мечтаене. Като вярват в мечтите си с непоклатима вяра, чрез непрестанната си отдаденост, тази малка група превръща невъзможното във възможно и мечтите в реалност. Именно от тази група произлизат предприемачите, философите на действието и лидерите-визионери. Бариерата между тези две групи има име: страх.
Страхът и всички негативни емоции, които произтичат от него, оформят света такъв, какъвто го познаваме. Най-ужасната болест на нашия свят не е ракът или СПИН – и нашите истински язви не са замърсяването, престъпността, войните или ендемичната бедност на огромни региони на планетата. Това могат да се считат за ефекти най-много. Истинското зло е неизмеримата бездна от отрицателни емоции на човека; от тях първият е страхът. Това обяснява библейската традиция, според която Страхът е първородният грях на човека и неговата неизличима психологическа стигма. „Чух стъпките Ти в градината и се уплаших” – са първите думи на Адам, изречени на прага на вече изгубения рай.
Индуистката традиция, предавана през хилядолетията в Бхагавад Гита, посочва „безстрашието“ като състояние на воина – първото качество на герой и човек с божествена природа. И не случайно турският национален химн започва с думата: korkma – което означава „без страх“.
Имаше време, когато вярвах, както всички останали, че страхът е естествената реакция на нещо заплашително и че той е външен. Но това не е така. Когато започнах да изучавам себе си, да бъда по-внимателна и безпристрастна в наблюдаването на моите реакции и тези на другите в различни обстоятелства, представени от живота, разбрах, че в действителност механизмът на страха работи точно по обратния начин. Първо се страхуваме, а след това несъзнателно каним или дори създаваме това, от което най-много се страхуваме. Страхът създава обекта на нечий страх и крои тайни планове да го срещнем.
В наши дни, страхът, който е част от инстинктивната ни природа, често е причина за много от грешките, които правим. Състоянието на страх е резултат от опитите на емоционалната ни природа да се справи с някаква заплаха. Вероятно знаете, че това състояние е свързано с автоматичните реакции – борба или бягство. Всеки път, когато започнем да бягаме или да се борим ние ставаме почти безпомощни пред силата на страха, който ни ръководи.
Разбира се, страхът често се промъква в живота ни съвсем незабелязано. Причината е нашата несъзнателност за него, непознаването на дълбоката ни вътрешна същност, отричането и натикването на страха в тъмното на нашата сянка.
Божествената природа на нашата душа е точно обратното на тревогата или страха. Тя е съзидателна, положителна и мъдра. Тогава следва да си зададем въпроса: Какво избирам да се прояви в моя живот – Съзидателност или Страх?
Снимка на Stefan Keller от Pixabay
