Теорията на жълъда предлага много просто обяснение. Тя казва така: вашият божествен дух е избрал и яйцеклетката, и сперматозоида, както е избрал техните носители, наричани „родители“. Свързването им  е резултат от необходимостта да се появите на този свят, а не обратното.

Според теорията на Джеймс Хилман, описана в „Кодът на Душата, съдбата на човека е кодирана в уникален образ, заложен в същността ни. Нещо като „план“, по който малкият жълъд се превръща в дъб. Резултатът е обоснована и ярка „пътна карта“ към истинската ни природа.  Хилман вярва, че във всеки е заложена уникална и напълно завършена душевност, която  оформя човека по свой образ и подобие. 

Така Хилман се противопоставя на познатите ни теории в психологията и защитава тезата, че много по-силно от житейските обстоятелства е това, което носим у себе си като душевни заложби преди раждането си. Има нещо според Хилман, което  е отвъд материята и фактът, че все още не е доказано, не е доказателство, че не съществува.

Практическото следствие от приемането на теорията за жълъда е, че ние трябва да следваме това, което неговото разгръщане иска от нас дори това да ни доведе неразбиране и отхвърляне от другите. Тъй като жълъдът е този „личен божествен дух, водач и спътник, който не забравя призванието на човека“, ако се уплашим и изберем да не последваме повика му, това ще ни навлече дори още по-големи неприятности и усложнения в живота ни.

„Напомнянията“ на божествения дух се проявяват по най-различни начини.

Божественият дух е безсмъртен, никога не ни напуска и не може да бъде унищожен с убийствени обяснения. Той е тясно свързан с усещането за неповторимост и величие и с неспокойствието на сърцето, с неговото нетърпение, неудовлетворение и копнеж. Държи на своя дял красота. Иска да бъде видян, засвидетелстван и признат особено от човека, комуто е даден. Бавно се приземява и бързо отлита. Не може да се освободи от свръхестественото си призвание, бидейки едновременно в самотно изгнание и в хармония с всемира. Първият му език са метафоричните образи, придаващи поетичната основа на ума и правещи възможно общуването между всички хора и неща посредством метафората.“  

Жълъдът, за който говори Хилман, е необикновен и интересното за него е, че „расте надолу„. И това е трудната част – колкото повече той расте надолу, толкова по-трудно става за него, защото толкова по-плътна и ограничена става формата, която духът започва да обитава.

Източник: Кодът на душата, Джеймс Хилман

Изображение: pixabay.com

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *