Настоящето, миналото и бъдещето на човека… събитията обстоятелствата и преживяванията, на които се натъква по пътя си, са само отразени сенки на убежденията му. Съществуването, съдбата мy е материализация на убежденията и вярванията му. Всичко, което възприемаме, виждаме и докосваме, идва от невидимото. Животът на човек е само сянка на „мечтата“ му, визуално проявление на неговите принципи и убеждения.
Всеки неизменно вижда това, в което твърдо вярва… Човек постоянно твори. Пречките, на които се натъква, са проявления на собствената му неoграниченост, на раздробеното му мислене и вечно съпътсващото го безсилие.
Има хора, които непоклатимо вярват в в бедността и заболяването, които безрезервно приемат тъгата и оскъдицата; други се привързват към престъплението и злодеянието… Да, човек постоянно твори, дори когато се е вкарал сам в затвора на собствената си Същност.
„Ако имахме вяра, колкото едно синапено зърно…“
Никой няма по-голям запас вяра от останалите. Всеки има на разположение едно и също количество вяра, която да управлява, да посява, да инвестира… дажбата вяра е неизменяема. Това, което отличава хората обаче… което действително им отрежда различна съдба, е посоката на убежденията им и качествено различните им цели, било то осъзнати или не…
Но тогава какво е значението на думите „Ако имахме вяра, колкото едно синапено зърно„?
Болестта, старостта и смъртта са божества, които човечеството почита от хиляди години… Така то категорично отрича живота… а заедно с него и безкрайната си мечта. Ако човек бе способен да смени посоката на вярата си дори с един милиметър, ако можеше да пренасочи силата на убежденията си в посоката на живота, а не към смъртта… той щеше да премества планини в света на събитията.
„Ако имахме вяра, колкото едно синапено зърно…“ означава, че и най-незначителното издигане на визията ни, и най-минималната промяна би могла да ни отклони от тленната ни участ.
Единствено въпрос на време е всеки от нас да постигне целите си, които си е поставил… Накрая всички ще сме победители в това към което сме се стремили… и всеки от нас ще получи всичко, до което се е опитвал да се домогне с най-голяма страст. Едни нищета, липса на морал и смърт… други – безупречност, безкрайност и безсмъртие. И всички останали… някъде между тях според вярата, убежденията и делата си.
Стефано Д’Анна – из „Школата за Богове“
Снимка на Nato Pereira от Pixabay
