Темата за Ченалинга днес е твърде експонирана, експлоатирана, противоречива… но не и безинтересна. Субективното възприятие относно феномена се движи от едната полярност до другата – от приемане, през неглижиране или неутрално отношение… до пълно отричане от хората с изцяло материалистичен мироглед. Няма как да е различно, защото приемането и отричането е характерно и за която и да тема, поради дуалистичното ни мислене. Интересна не защото непременно доказва „връзка с висши същности“, а защото показва колко сложна е границата между вътрешния свят, символното мислене, интуицията, внушението и желанието човек да получи смисъл отвъд обикновеното.Тъй като темата е многопалстова, ще я разгледам на няколко нива.
ПЪРВО, има автентичен вътрешен процес. Човек понякога влиза в състояние, в което говори по-дълбоко, по-цялостно, сякаш през него преминава нещо по-голямо от обичайното му аз. Това може да бъде преживяно като глас, присъствие, образ, водител, ангел, учител, същество от друг план. Отвън няма как лесно да се докаже какво точно е. Но вътрешно преживяването може да бъде реално и трансформиращо.
ВТОРО, има и психология. Несъзнаваното е огромно. То може да произвежда образи, гласове, послания, символи, цели вътрешни персонажи. Юнг би бил много полезен тук. Не всичко, което идва „отвъд егото“, идва непременно от външна духовна същност. Понякога идва от по-дълбок пласт на самата психика. Но това не го прави безстойностно. Просто го поставя в друга рамка.
ТРЕТО, има риск от самозаблуда. Тук са игрите на ума. Умът може да облече собствените си желания във „висше послание“. Може да превърне страха в предупреждение, егото в мисия, фантазията в откровение, нуждата от значимост в космическо назначение. И тук вече става хлъзгаво. Не защото човек е лош, а защото вътрешният свят е майстор на маскировката. Понякога слага корона и казва: „Аз съм архангел.“ А то е просто нараненото его с по-добър гардероб.
ЧЕТВЪРТО, но не и последно… има пазар, и то голям. Днес ченълингът е толкова експлоатиран, че е превърнат е в съдържание, продукт, авторитет, духовна йерархия. И когато някой започне да продава абсолютни истини от името на невидими същности, веднага бих включила вътрешната лампа за проверка. Не защото невидимото е невъзможно, а защото човешкото много лесно се намества там, където проверката е трудна или невъзможна.
Не бих отрекла феномена грубо, но не бих го приела на доверие. Бих гледала плода. Посланието води ли до повече трезвост, смирение, любов, отговорност и вътрешна свобода? Или води до зависимост, избраност, страх, високомерие и бягство от реалността? Това е може би най-добрият критерий.
Или… ченълинг посланията не са автоматично истина, само защото звучат „високо“. Но не са автоматично неистина, само защото идват през субективен канал. Най-често са смесено поле. Истина има, когато посланието носи яснота, смирение, отговорност, любов, трезвост и не отнема свободната воля. Когато не те прави зависим от източника, а те връща към вътрешния ти център.
Полуистина има много често. Това е най-хлъзгавото. В посланието може да има реален духовен импулс, но той да е минал през психиката, желанията, страховете, речника, вярванията и егото на човека, който „приема“. Тогава нещо вярно се смесва с лична интерпретация. Все едно чиста вода минава през ръждясала тръба. Водата може да е вода, но вкусът вече не е само неин.
Неистина има, когато посланието храни страх, величие, избраност, зависимост, духовна гордост или подчинение. Особено когато казва: „Само чрез мен“, „само тази истина“, „само този учител“, „нямаш право да се съмняваш“. Това вече мирише не на Небе, а на много добре облечен капан.
Според мен истинският проблем не е дали „някой отгоре говори“. Проблемът е кой вътре слуша. Ако слуша нараненото его, и най-светлото послание ще се изкриви. Ако слуша зрялата душа, дори един обикновен сън може да стане откровение.ю
Така че да, ченълингът може да бъде духовен канал, психологически процес, творческо въображение, несъзнаван материал, внушение или чиста манипулация. Понякога и няколко от тези неща едновременно. Затова темата не се решава с „вярвам“ или „не вярвам“. Решава се с разпознаване.
И още нещо… Дори истинното послание не е непременно буквално, защото духовният език обикновено е символен. Проблемът започва, когато символът се чете като протокол от заседание на небесната администрация. Там вече умът започва да си играе на секретар на Бога.
