ЧИСТИТЕ СЪРЦА
-
Как мислиш, какво означава „чисто сърце”?
-
Мисля, че значи искрено.
-
А още?
-
Не знам. Искрено, това е всичко.
Би могло да е искрено. Въпреки че има и искрена ненавист, искрена жажда за мъст, искрено самолюбуване и искрена гордост. И всичко това излиза от сърце, което далеч не е чисто.
Търсенето на чистото сърце е един от най-важните въпроси пред човечеството. То се нарежда до търсенето на смисъла на живота и на щастието. Всъщност това е търсене на идеала. Какъв е идеалният човек? Светъл, незлоблив, честен. Той не гледа към своята изгода, живее за другите. Не е способен на завист, лъжа, лицемерие, подлост. Жертвен е, отзивчив, предан, умее да прощава. У него няма мръсотия и фалш. Като Данко на Максим Горки, като Ловеца на елени при Джеймс Ф. Купър, като Татяна Ларина от „Евгений Онегин” на Пушкин, като Асол от „Кораба с алените платна” на Александър Грин, като Тимур и неговата команда на Аркадий Гайдар.
Хората търсят чисти сърца не само в измисления свят, а и в реалния живот. Различни подвижници, самоотвержени и посветени, очистени от низки страсти, се издигат на пиедестал и се приемат като пример за гений на чистите помисли от оставащата в тяхното подножие тълпа. Наистина, това става винаги посмъртно, тъй като най-добрият идеал е мъртвият.
Има и още една категория чисти по сърце хора… слабоумните. Те казват истината, защото само на тях е дадено да я прозрат.
Някои твърдят, че чистото сърце е свободно от страсти. Наистина, човек е пълен с желания, стремежи, похоти, той е роб на парите, кариерата, хорското мнение… Неизбежно всички стигаме до този обезсърчаващ извод: тичането е безкрайно. Така възниква идеята за чистото сърце, без страсти. Но страстите не си отиват лесно, не оставят човека намира. Държат го в своите задушаващи обятия, вкопчват се в него с лепкавите си пръсти, смущават го в нощната тишина с видения и греховни съблазни. Тук трябва да се води битка, както за всяко освобождаване.
Аскетизмът, оттеглянето от света, умъртвяването на плътта – всички тези методи като начин за постигане на чисто сърце са призвани да променят по-скоро света наоколо, отколкото самия човек. Разбира се, трудно е да пиеш, да гуляеш, да се отдаваш на разврат, когато си прикован с вериги към скала или си сред далечни, непроходими блата, или живееш в пустинята. Но никакви вериги, блата и пустини няма да удържат сърцето от неговите помисли и мечти, „защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли…” (Марк 7:21).
Други виждат начин да придобият чисто сърце в непрестанната борба със съблазните във всекидневния живот. Първите слушатели на Иисус, които са били свидетели на Проповедта на планината, от детството си са знаели колко важно е да се поддържа чистотата. Ритуалните измивания, законите за хигиената, поставянето под карантина (ако говорим на съвременен език) са били част от живота на еврейското общество. Неслучайно в учението на Христос е отделено толкова голямо внимание на противопоставянето: грижа за плътската чистота – пренебрегване на духовното освещение. Многократно и по най-различни начини Учителят Христос предупреждава за опасността от фарисейския квас. Този проблем остава през вековете: „Зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв” (Откр. 3:1). Думата „фарисей” е станала синоним на лицемер, т.е. хитър, мамещ човек, който живее не така, както проповядва.
Мнозина обаче са станали фарисеи, без да подозират. Когато борбата с греховната действителност наоколо се превърне в самоцел и смисъл на живота, в увереност, че само така може да се гарантира спасението, тогава чистотата на собственото сърце отива на втори план или съвсем изчезва.
Трети вярват, че сърцето се очиства чрез страдание. Португалският поет Луис де Камоенс пише: „Нищо не ни възвисява така, както великото страдание.” От момента на грехопадението човечеството, а заедно с него земята и всичко, което я изпълва, са подложени на страдания. Тези страдания стават неотменна част от сътворения свят. Има обаче религиозни течения, чиито привърженици карат тялото си да страда, като по този начин се опитват да постигнат духовно съвършенство и чисто сърце. Не ти е до разюздани мисли и постъпки, когато вериги стягат раменете ти, от глад ти притъмнява, а окървавените ти крака стъпват по остри камъни.
Но това явление има и друга страна: колко хора, когато преминат през тежки изпитания, стават жестоки и бездушни. Често чуваме разкази за отдавна преживени страдания, при което гласът на разказвача прекъсва от обида, а в очите му избиват сълзи от злоба. Очистило ли се е такова сърце, или още се нуждае от лекуване?
Чистото сърце е сърце без обиди, без горчилка, а не само без морална мръсотия. Вярващите често чуват „коварния” въпрос: „Къде беше Бог, когато… (започна войната, Холокостът, геноцидът, избухнаха смъртоносните болести, издевателствата над деца и т.н.)?” Човек, който не е роден свише, който няма чисто сърце и не е в състояние да види Бога в своите страдания, може само да предявява претенции.
Проблемът на хората през вековете остава един – те се опитват да заобиколят първопричината на проблемите и да решат всичко със собствените си усилия. Първопричината е грехът и отделянето от Твореца. А разчитането на себе си и делата, предназначени да заслужат спасението, – това е бягство от отговорността пред Него. И каквито и методи да измисляме, всички те ще бъдат напразни (да не кажем тщеславни).
Само Господ може да сътвори чисто сърце, човек не е способен на това, каквито и усилия да полага. Новата, очистена от греха същност придобива способността да вижда околния свят с духовни очи, да познава и разбира духовните закони. А това означава да вижда силата, волята, властта на Бога, Неговата милост и любов, Неговия жертвен подвиг и спасяваща десница. Иисус казва на учениците: „Който е видял Мене, видял е Отец” (Йоан 14:9). Бог, въплътен в тяло, явява Себе Си на хората. Бог, Който дава ново, чисто сърце, явява Себе Си на спасения грешник. Без това е невъзможно да видим Господ в живота около нас.
И тогава се открива идеалът, в търсене на който философите, писателите и други „инженери на човешките души” са готови да „преобърнат земята”. Този Идеал е жив, способен е на състрадание, утешава, разбира и приема, за разлика от бронзовите, книжните, митичните и други примери за подражание.
„Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:12).
Автор: Надежда Орлова