Човекът между истината и доброто и лъжата и злото в светлината на Aнтропософията
През целия си съзнателен живот се опитваме да търсим истината за нещата и явленията, да се позоваваме на истината, да приемаме фактите на истината, но често се случва да изпадаме в заблуждения или да не сме в състояние да проумеем истината. Защото както казва Егзюпери: „Истинското е невидимо за очите, то се усеща с душата и сърцето.”
За човешката еволюция има две възможности, от една страна тя може да върви по пътя на истината и доброто, от друга страна – на лъжата и злото. Истина – добро и лъжа – зло са два противоположни свята. Две огледала, в които се отразява същността на човешката ни душа. В първото истинното огледало се виждат нашите добри страни, а във второто сякаш в криво огледало се откроява до каква степен е атрофирала душата ни под въздействието на силите на лъжата и злото, на лошата ни природа.
Истината блести в светлината и осветява всичко, до което се докосне, а лъжата се носи като безформено петно, изтъкано от мрака и отравя пространството.
Винаги истината и справедливостта възтържествуват, а участта на лъжата е предрешена, защото голямата лъжа, провокирана от силите на злото, независимо кога се хваща в собствения си капан и се проваля и тогава истината излиза наяве, затова народната мъдрост гласи: „На лъжата краката са къси!”
Какъв ще бъде нашият земен живот зависи в голяма степен от нас. Нашата Карма се определя от това до колко сме живели в името на истината или в неистината.
Съвременният човек трябва да върви по пътя на истината и доброто, да приеме Христовия Принцип в себе си и да го следва, защото Христос е Господарят на земната ни Карма и само поемайки по пътя на духовното издигане човечеството може да бъде спасено.
Тази идея стои в основата на Духовната наука – Антропософия. Нейният създател Рудолф Щайнер, ни прави съпричастни към величествената картина на Христовото Преображение, което разкрива пътя на истината в Евангелието на Йоан. „ Христос ни остави един завет в сцената на планината Табор с Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го виждат между Илия и Мойсей. Илия представлява пътят на истината, Мойсей – самата истина, а Христос животът, който ги символизира. Ето защо Христос може да каже за Себе си: „Аз съм пътят и истината и животът.” Така целият живот се осветява, съсредоточава, задълбочава и преобразява в Христос. Той символизира миналото на човешката душа, назад до нейния първичен източник и загатва бъдещето и до сливането и с Бога. Християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето. Също както розенкройцерите, днешният окултист обучава за Христос в най-вътрешното същество на всеки отделен индивид и за в бъдеще, в цялото човечество.”
Вихра Калашишева, из „Човекът между истината и доброто и лъжата и злото в светлината на Aнтропософията“ – публична лекция
http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=250
Снимка на Gerd Altmann от Pixabay
