На 22-ри септември – български Кръстопътен ден и честно наричане
На 14-ти септември – Църковно Въздвижение на кръста Господен
… От стари времена Кръстовден се именува тъй, защото денят и нощта се секат, траят по равно, застават на кръст. Точно тогаз е есенното равноденствие, къде 22 септември. И други имена съм чувала за празника – Кръстопътник, Честния ден! Като много други празници и тези двата са се поусукали и сега Българина празнува Кръстовия ден заедно с църквата.
Църквата и тя си има Кръстов ден, ама е друго – нейното е Въздвижение на Кръста Господен, не като нашето.
… В къщата Райна отвори тетрадката и се зачете в нещо, дето ù беше разказала Магда Богданова…:
„… Човекът, Райно, рядко общува с душата си. Защото тя трудно се лъже, но и лесно притихва. Гласът й може съвсем да се скърши. Щото душата винаги има нужда от истината. А пък стопанинът й често тая нужда и тая истина не ще ни да ги чуе, ни да ги види. По друга мяра е избрал да живее. Човекът, който казва истината, се нарича честен човек. Щото думата честен е дошла от думата „чест”. А честта да се изрича истината не е за всеки, не всеки има смелост да я провиди и да я заяви. Тъй че на Кръстовден можеш да имаш честта да застанеш срещу твойта си истина. Ако си готов да я понесеш. А Честното дърво ти е свидетел, че си рекъл името на Пътя си. И си обещал на твойта душа, че утре тръгваш по него…” „
-
Снимка (Черни връх, Витоша): Todor N Nikolov / Shutterstock
