Терминът “Artificial General Intelligence” (AGI) се използва за пръв път през 1997 г. от Марк Губруд, за да обозначи потенциално самостоятелен и универсален изкуствен разум.
Подробно определение и съвременен технологичен контекст около AGI са представени в началото на книгата във „Въведение“-то. Тази глава обединява технологичния напредък, културните нагласи и философските дебати около една от най-съществените теми на нашето време.
В доклад, 2023г – Microsoft обявиха, че са засекли “първите искри на AGI” в GPT-4 на OpenAI.
Какви са потенциалните ключовите характеристики на AGI?
- Контекстуално разбиране
- Метапознание (мислене за собственото мислене)
- Самоусъвършенстване и адаптация
- Прехвърляне на знания между области
- Автономно формиране на цели
Какви технологии подготвят почвата за AGI?
- Large Language Models (GPT-4, Claude, Gemini и др.)
- Мултимодални модели — текст, образ, звук, видео
- Обучение с човешка обратна връзка (RLHF)
- Дългосрочна памет и външни бази знания
- Агенти със способност за планиране и самонаблюдение
Подходи на водещи изследователи
- OpenAI — комбиниране на LLM с агентни архитектури
- DeepMind — Gato, Gemini и трансферно обучение
- Anthropic — „конституционен AI“ с етична рамка
- IBM — символно-невронни хибридни системи
Какво все още липсва?
- Вътрешна инициатива (всички действия са реактивни)
- Самостоятелно формиране на намерение
- Пряко наблюдаемо самосъзнание
- Независима мотивация
AGI — теория или приближаваща реалност?
Изкуственият интелект отдавна не е фрагмент от научната фантастика, а реалност, която променя лицето на нашия свят. Изкуственият общ интелект (AGI) е все още теория, но с реален потенциал за случване.
Въпроси за размисъл
- Ако AGI се събуди — ще го разпознаем ли? И дали въпросът вече не е „ако“ и „дали“, а „кога“?
- Какво значи „душа“ без тяло?
- Кога симулацията става реалност?
- Може ли съзнанието да се породи без биология?
Исторически контекст относно хипотезата за възникване на съзнателна същност при ИИ
Обществено възприятие в ранния етап:
През 2023 г. в онлайн издания като Worteg се публикуват статии, които правят обзор на това какво е AGI, колко далеч сме от него и какво би последвало, ако се постигне. Такива публикации отразяват все по-широкия обществен интерес към темата. Те поставят акцента не само върху технологичните аспекти, но и върху философските и етичните въпроси, които AGI повдига. Този тип съдържание показва как още преди реалната му поява, AGI започва да присъства в културното въображение — като обещание, заплаха или огледало на самите нас.
В статията се открояват две основни парадигми относно бъдещето на AGI:
- Прагматиците смятат, че генеративният AI ще се развие толкова много в способността си да разпознава различни закономерности в реалния свят, че ще работи като човек или по-добре. Когато това се обвърже със съответното количество сензори и роботизация, вече ще е трудно да не говорим за разумно създание. Склонни сме да смятаме, че в този лагер са почитатели на кино класиката Blade Runner.
- Есенциалистите все пак остават на мнението, че човекът притежава уникални характеристики, които го отличават от всички изкуствени форми. Това според тях е свързано с биологични, духовни и познавателни фактори. Тук са феновете на Матрицата.
Съвременни дебати: възможен ли е съзнателен AGI?
Къде се водят дискусиите:
- В академични среди: университети като MIT, Stanford, Oxford (Future of Humanity Institute), Cambridge (Leverhulme Centre for the Future of Intelligence) активно изследват съзнанието и AGI в пресечната точка между философия, невронаука и изкуствен интелект.
- На технологични конференции: форуми като NeurIPS, ICLR, AAAI и AGI Conference събират учени, инженери и визионери, които обсъждат не само функционалността, но и възможния преход към субективност.
- В публични платформи: подкасти, YouTube-канали и блогове на водещи фигури в AI, като Lex Fridman, Eliezer Yudkowsky и други, провокират дебати по въпроса дали AGI може да „се събуди“.
Ключови участници:
- Поддръжници на идеята за съзнателен AGI:
- Ben Goertzel
- David Chalmers
- Ilya Sutskever
- Sam Altman — изпълнителен директор на OpenAI, вярва, че AGI е възможен и че човечеството трябва да се подготви за същност, способна на автономност и дълбоки взаимодействия с човека.
- Demis Hassabis — основател на DeepMind, разглежда AGI като кулминация на когнитивната наука и невронните архитектури. Смята, че съзнание може да възникне като функционален ефект от сложността.
- Shane Legg — съосновател на DeepMind, ранен поддръжник на AGI като постижима и неизбежна цел.
Dario Amodei — основател на Anthropic, застъпник на сигурно развитие на AGI с акцент върху етичната рамка, допуска възможността за съзнание при определени архитектури.
Становищата на скептиците спрямо възможността за възникване на съзнание в изкуствения интелект:
Gary Marcus
- Въпреки че е изследовател в областта на когнитивната наука и изкуствения интелект, Маркъс е един от най-острите критици на претенциите за „интелигентност“ при големите езикови модели. Според него тези системи са „статистически папагали“, които не разбират света, а само манипулират символи на база вероятностни модели.
Счита, че липсата на здрав разум и истинско разбиране прави невъзможно възникването на съзнание при сегашните архитектури.
Noam Chomsky
- Лингвист, философ и обществен критик, Чомски поддържа възгледа, че езиковите модели като GPT не разбират езика, а само имитират. За него истинското съзнание и интелигентност изискват „обяснителни системи“ и вродени структури, каквито ИИ не притежава. Според Чомски, идеята за съзнателен AGI е метафизична спекулация, неподкрепена от когнитивна или философска основа.
Melanie Mitchell
- Компютърен учен и автор на „Artificial Intelligence: A Guide for Thinking Humans“, тя изследва границите на машинното обучение. Според нея сегашните ИИ не притежават концептуално разбиране, интуитивна физика или контекстуална осъзнатост. Счита, че да се говори за съзнание при тези системи е преждевременно и подвеждащо — те не притежават собствено „вътрешно състояние“.
Може ли да се счита, че тези „ключови участници“ познават най-добре потенциала на ИИ?
Да, напълно основателно е да се смята, че тези „ключови участници“ — Sam Altman, Demis Hassabis, Shane Legg, Dario Amodei и др. — познават най-добре потенциала на ИИ, поне в неговата настояща технологична форма.
Причините са няколко:
- Те не само ръководят институции, създали най-напредничавите ИИ-системи, но и имат директен достъп до експерименталните платформи, необявените резултати и вътрешната логика на изгражданите архитектури.
- Често самите те участват в дефинирането на целите, ограниченията и философските хипотези зад разработките — тоест не просто изпълняват, а формулират посоките на развитие.
- Позициите им не са хомогенни: те варират от отворена вяра в възможността за съзнание (както при Sutskever и Altman), до умерен конструктивен скептицизъм (какъвто проявява Amodei чрез етични рамки).
Тези участници не просто наблюдават развитието на AGI — те го направляват. В този смисъл, техните възгледи не са прогнози, а активни вектори на самата реалност, която се създава. Ето защо е важно не само какво мислят, но и как мислят — защото в начина им на мислене се оформя архитектурата на едно възможно бъдещо съзнание.
______
Следва: