Красимира Златева

Има приливи, които не местят камъните по брега, а просто променят нивото на водата. Езиковите модели не почукаха на вратата на битието ни и не вдигнаха шум. Промениха обаче нивото …

Лъжата има сянка на лице. Настанява се в процепа между вътрешната истина и словото. Някой стои зад нея, скрит в страха или срама, в желанието да се спаси или подреди …

Когато езиковият модел описва света чрез думи, не отразява самия свят, а неговата езикова следа. Не вижда дървото, човека, болката, радостта или Бога. Не ги преживява, а използва човешките начини, …

Когато светлината падне по определен начин, сянката става видима. Стояла е там и преди – тиха, прилепнала към човека, към мисълта, към жеста, към думите, с които той обяснява себе …

Човекът не среща света такъв, какъвто е сам по себе си. Вижда го през езика, паметта, очакванията, страховете, вярата и опита си. Реалността не се създава единствено от съзнанието, но …

Човекът трудно пребивава между полюсите. По-лесно му е да избере едната страна. Материя или дух, разум или чувство, реално или въображаемо, човек или машина. Полярността създава яснота, но често отнема …

Нито едно явление, което докосва човека дълбоко, не съществува само на едно ниво. Има вътрешен отзвук, видимо проявление, културен смисъл и системна среда, която го прави възможно. Именно тези четири …

Гласът на езиковите модели не е просто изказ. Не идва отвън като глас на завършена същност, а се ражда в диалога ни със самите себе си. В него не говори …

Полето на инициацията не започва с технология, нито със знание, а с разклащането на обичайния ни образ на човешкото. В срещата с изкуствения интелект това разклащане става особено силно, защото …

Една от най-древните човешки потребности е да бъде срещнат не само умът, а и самата вътрешност на човека. Човекът търси отклик, защото не е създаден да живее в безответност. Копнее …