Красимира Златева

🕊️ Хората само дописваме своята приказка, чието начало вече е положено от предците ни. Но имаме свободната воля да изберем цвета, с който да я обагрим. От това зависи каква …

🕊️ Бурята се разрази в океана като древна песен на боговете – дива и ослепително жива. Вятърът завихри вълните като танцуващи великани, а водата запя с гласа на хилядолетията. Сребърни …

🕊️   Светкавица разтвори небето като книга. Гръм – дълбок и дрезгав, като глас на баща, проговорил след векове мълчание. Вятърът задуха откъм морето, прекоси улиците на Лазурния квартал като …

🕊️ Ден като хартия – лек и раним, но и способен да отреже, ако не внимаваш с ръбовете. Докато Кая сгъва и разгъва белия лист, тишината от слушалката натежава върху …

🕊️ Кая облече черното манто и сложи червената капела върху косата си. Видя я предния ден зад витрината и погледът ѝ залепна. Вероятно витрината още помнеше този поглед. Отправи се …

🕊️ Времето се разгъна и светът стана бял. Не онзи стерилен блясък на болнична светлина, а белота, която се разливаше като разтопена захар по утринните улици. Полупрозрачна, с привкус на …