Mълчаливото съгласие

За всяко нещо, което се случва, има някаква причина (или всичко се случва с причина, както се казва). Тази мисъл вероятно сме чували всички, повечето от нас убедено вярват в това, не са малко и хората, които лично са се уверили в нея, по един или друг начин.

Защо това е така е съвсем друг въпрос, отговор на който всеки може да избере сам за себе си, съответно да го нарече както предпочита, според своя мироглед и система от възгледи, принципи и вярвания. За различните хора причината може да е Божията Промисъл, Вселенският Разум, Всеобщата Справедливост, Принципите на Творението, Законът на Кармата, Логиката и какво ли още не…

Разсъждавайки по въпроса за причината и следствието човешкият разум обаче може да стигне и по-далеч, като повярва, че за случването на нещата винаги има не само причина, и но и причинител, т.е. агент или извършител (човек, сила и пр.), който целенасочено го е предизвикал, причинил, сътворил.

До подобни разсъждения човешките ни разуми обичайно стигат след преживени неблагоприятни събития или стечения на обстоятелствата. В такива моменти едно от първите неща, които се питаме, е именно „Защо стана всичко това, каква е причината да се случи?“… Тук могат да последват и много други въпроси, които също биха прозвучали познато на мнозина, като например „Защото точно на мен?“, „Защо точно сега?“, „Можеше ли да не става така?“ и много други…

В такива не особено приятни за нас моменти много човешки егоразуми вярват, че щом ни се е случило нещо „негативно“, нежелано, имащо неблагоприятни последици за нас, първо то вероятно носи някакво послание за нас (значи нещо, подсказва ни нещо, носи ни някаква поука), и второ – някой или нещо го е причинил (инстинктивно се търси „извършител“, някой, който е виновен за това).

С натрупване на достатъчно житейски опит (което както е известно не винаги е пряко свързано с календарната възраст), човешкият разум постепенно може да осъзнае, че във всички случаи причина за нещата действително има, но не винаги е налице причинител, съответно не винаги има определено „послание“ за него (колкото и на всеки един егоразум да му се иска да е по-специален).

Оказва се, че под действието на определени Закони на Вселената, е възможно да се случи неблагоприятно за някого събитие, без зад това да има някой или нещо, който целенасочено и преднамерено да го е предизвикал или причинил (казвам „неблагоприятен за някого“, защото от гледна точка на самата Вселена съответното събитие винаги е неутрално – друг момент, който е способен да шокира не един и два човешки разума).

Но как е възможно, биха възкликнали в недоумение мнозина, винаги да има причина, но не винаги да има причинител… Къде отиват принципите на сътворението, как така може да има създание без създател, резултат без нечия воля… Не противоречи ли това на здравия разум, на логиката, на Законите на Живота, на Всемирната Разумност? Подобни и други въпроси навярно биха споходили много от нас.

Дори когато сме пасивни, не вземаме някакво решение, не правим определен избор, е възможно да изразяваме съгласие нещо неблагоприятно за нас да ни се случи…

Един възможен отговор, който всеки може да реши дали е склонен да приеме като вероятен или правдоподобен, е следният: Липсата на изрично желание нещата да протекат по определен „благоприятен начин“, което предварително да е заявено от този, на когото впоследствие се е случило въпросното неблагоприятно за него събитие, се приема от иначе неутралната Вселена като своеобразно „мълчаливо съгласие“.

Иначе казано, липсата на активност и проявена воля от даден човек, най-малкото, че всичко във връзка с определена област от живота или конкретно негово начинание или желание трябва да протече максимално благоприятно, по определени закони, които действат в нашата Вселена, автоматично се приема и приравнява на приемане и съгласие.

На първо четене такава интерпретация може да прозвучи невероятно на не един и два човешки разума… Но същевременно може да ни напомни по един малко по-различен начин за важността на личната воля и отговорността ни, и то не само за нещата, които случваме, но и въобще за нещата, които ни се случват.

А в крайна сметка именно нашата собствена пасивност (т.е. липсата на активност по важните за нас въпроси) може да се окаже, че е в основата на случващите ни се неща, както на тези, на които пряко влияем, така и на онези, които действително са извън нашия контрол… Съответно, че търсеният „причинител“ на неблагоприятните за нас неща може да се окажем самите ние… Както и че собствената ни пасивност, най-вече в дългосрочен план, е това, което в крайна сметка носи най-много опасности за всичко онова, което не желаем да ни се случи.

Дали и доколко всичко казано по-горе е вярно или не нека всеки да прецени сам за себе си. Ако не нещо друго, споделените тук мисли са един добър повод да се замислим още веднъж за това колко е важно не толкова да търсим „причинителя“ или „виновника“ за една или друга несполука, а да живеем осъзнато и винаги активно да заявяваме волята си, избирайки най-благоприятните за нас събития и резултати.

Причини за това винаги ще има…

Ако не осъзнаем, че да сме инициативни и да заявим волята си има значение и за нещата извън наш контрол, може да си припомним по неприятен начин принципа „Човек каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи“

Източник:https://zdravelei.wordpress.com/

Изображение: https://pixabay.com/