„По пътя на човешкото израстване има Седем долини. Тези долини са с огромно значение и на всеки предстои да ги премине.“ Ал Газали – Суфийски Учител, Посветен
Щом се разбере как да се премине през тях, ще е възможно да се достигне върха. Ако човек успее да премине през долината без емоция – като свидетел, ако през цялото време помни, че това е просто път към върха, то рано или късно, върхът ще бъде достигнат. Когато се преодолее една долина, идва празник. Но след това идва следващата и така до края. След Седмата човек престава да бъде парадоксален, не е напрегнат и страданията изчезват. След Седмата, се постига неземен оргазъм и човек се разтваря в същността на Източника.
Абу е ирански философ и мистик, който е известен с критиката си на рационалната философия. През 1091г. Е назначен за професор в сунитската школа мадраса низамия в Бадад. В последните години от живота си той преподава в Нишапур, след което се оттегля и е суфи-учител до смъртта си. Защо минаваме през това?
Първата долина -Долината на знанията
Знанието, разбира се, трябва да е първо, защото човек започва с Познанието. Нито едно животно не притежава знания. Единствено човекът знае, само той има език, свещени писания, теории. Затова знанието е задължително да е Първата долина.
Отрицателната страна на тази долина се състои в това, че може да станете многознаещи, да се хванете на въдицата на знанията. Може да забравите за истинската цел на Познанието и да се привържете към знанието като такова. Тогава ще натрупвате все повече и повече знания и дори можете да ги натрупвате в продължение на много животи. Ще станете велики учени, пандити /от санскрит букв.учени/, но това не ви прави познаващи.
Втората долина -Долината на разкаянието
Когато започнете да се съсредоточавате върху това, кой сте вие, естествено възниква силно разкаяние. Защото започвате да изпитвате разкаяние по отношение на всичко, което не сте правили подобаващо, и което не е трябвало да правите. Така заедно с осъзнаването израства огромен връх и в същото време заедно със съзнанието внезапно възниква съвестта. Помнете: съвестта, която е във вас, не е истинската съвест. Тя е фалшива монета и е дан на обществото.
Третата долина Долината – Долината на „препъни камъка“
Нужно е да се появи съвестта, за да разберете колко много блокировки има. Сега имате очи, за да видите препятствията – огромни стени пред стените. Има вратички, но са малко и освен това са много отдалечени една от друга. И вие успявате да видите всички препъни-камъни.
Ал Газали казва, че те са четири – единият е светът на съблазънта, на вещите. Те са много пленителни и се появяват въжделенията. Защо всички световни религии в един глас казват, че трябва да излезете извън пределите на съблазните на този свят? Защото, ако прекалено много се съблазнявате в този свят и мечтаете за много вещи, няма да ви достига енергията да желаете Бога – желанията ви ще се пилеят по вещите.
Четвъртата долина – Долината на несгодите
В четвъртата долина се встъпва в сферата на безсъзнателното. Дотогава сте били ограничени от света на съзнанието. А сега за първи път ще влезете в по-дълбоките области на съществото си, в безсъзнателното – по-тъмната и нощна част. Досега сте били в дневната част.
С нея ви е било по-леко, а сега всичко ще започне да се усложнява. Колкото по-нагоре вървите, толкова по-скъпо плащате. С всяка стъпка нагоре пътешествието става по-трудно, а падането – по-опасно. И трябва да сте бдителни. Всяка стъпка изисква голяма осъзнатост, защото ще се издигате на все по-високи планове.
Петата долина – Долината на гръмотевиците
При Петата долина влизате в смъртта. Ако на Четвъртата влизате в съня, тъмнината, то на Петата – в смъртта. Ако ползваме съвременната терминология, на четвъртата влизате в личното безсъзнателно, а на петата – в колективното безсъзнателно. И възниква силен страх, защото губите индивидуалността си.
В Четвъртата долина сте загубили светлината, деня, но все още сте били в себе си. В Петата губите самите себе си – не чувствате, че ви има, разтваряте се и се разсейвате в пространството. Чувството Ви за собствен център започва да се замъглява и губи.
Шестата долина – Долината на пропастта
Човекът изчезва. Докато на Петата е изчезвал, сега вече го няма. Човекът е паметта за миналото и тя изчезва. В Петата долина той влиза в смъртта, а в шестата вече е умрял и го няма. Ето защо тази долина се нарича долината на пропастта.
Това е най-мъчителната долина, защото е Шестата, т.е. предпоследната. Човек се потапя в дълбоките мъки на небитието, на нищото. Той не може да повярва в това, защото в известен смисъл го има, а в друг – го няма. Парадоксът е в апогея си – има човек, а и няма човек. Виждаш собственото си тяло, но си умрял и въпреки това виждаш. Всички минали представи за АЗ-а са умрели и възниква нова представа за него.
Седмата долина – Долината на химните и празника
В Седмата долина става възраждането, възкресението. Ето какъв е смисълът на християнското Възкресение. Христос се ражда отново в тялото на Славата, в Светлината, в Божественото тяло. И сега вече няма отрицателно или положително, двойнствеността липсва.
Човекът е един, а единството е постигнато. Това индусите наричат адвайта. Човекът е в Източника си, станал е това, което е търсил, за което се е стремил и борил.
Човекът е парадокс. Той не е този, който е, а който още не е. В деня, в който постигнете висшето, в сърцето ви ще се роди смеха, защото се разберете, че винаги сте били такъв. Просто досега не Ви е било известно. Бъдещето вече е живяло във вас, просто е било скрито и е трябвало да го откриете чрез тези седем долини.
Това е прекрасната карта на суфиите.
„Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането.“
Източник: Кабалион -от Тримата посветени
Вижете още:
Природата на цялото
Трансмутация
Космогония
Херметични принципи
Системни принципи
T0T Хермес Трисмегист