„Практикуването на медитация дълбоко повлиява на нашия характер. Ние сме роби на онова, което не знаем и господари на това, което знаем. Какъвто и порок или слабост открием в себе си и разберем неговите причини и механизми, ние го преодоляваме чрез самото знание за него. Несъзнаваното се разтваря, когато бъде въведено в съзнанието. Разтварянето на несъзнаваното отделя енергия, умът се чувства адекватен и се успокоява.“
Извадка от книгата на Шри Нисарагдатта Махарадж „Аз съм това“
За да се обясни коректно същността на тази практика, която е по-скоро състояние на съзнаннието е нужно да погледнем 2500 назад във времето в Индия, по времето на Буда.
Буда не е открил медитацията, но я е направил по-ясна и достъпна за обикновените хора. Той развива техниката Випасана, при която медитиращия сяда в тишина е се фокусира върху дишането. В същото време озъзнава и усещанията в тялото си и в мисловния процес.
Постепенно, докато процеса се задълбочва, медитиращия започва да разбира, че способността на осъзнатост, чрез които тези явления се преживяват и наблюдават, е състояние на пълна субективност. С други думи – този,който е осъзнат за тялото си и ума е над и отвъд ума и тялото.
Това е преживяване на съзнанието в неговата най-чиста форма, освободена от привързаност, както към физическото тяло, така и към ума.
Соред Буда тази съзнантелност във времето се превръща в постоянно състояние на просветление. При него медитиращият съществува без идентификация на тялото и ума, в състояние на трансцендално единство. Всякакво усещане за аз-а изчезва и се разтваря в универсалното съзнание.
До това състоянието на трансцендално единство са достигнали малцина, докоснали се до нивото на холистичното съзнание. За предходните нива на съзнанието то е труднодостъпно.
Санкритската дума „дхияна“ описва състоянието на съзннаието, което е отвъд мисленето. В Япония това е познато като „дзен“, а в западнати култури като „медитация“.
Парадокса при западната психология е, че умът изучава ума.
Мистиците притежават способността да възприемат ума от състояние, което е отвъд ума.
Смисълът е, че човек може да разбере нещо единствено ако е на отделно, по-високо ниво от него. Това обяснява традицията на дзен будизма, където умът се разглежда като предизвикателство, което трябва да бъде надскочено.
Чрез процеса на „наблюдаване“ по време на медитация, умът се забавя, появяват се паузи в непрекъснатия поток от мисли. Именно в тези паузи е възможно да бъде преживяно състоянието на върешна тишина или „не-ум“. Колкото и просто да звучи това състояние на наблюдение не може да бъде постигнато лесно.
Идентификацията с ума е от най-силните ни навици в течение на хилядолетната ни история.Източник: „Дзен косултиране“, Свагито Лийбермайстер
*Състоянието на вътрешна тишина е характерно при Констелациите, където е относително по-достъпно, поради груповата енергия и системното поле. Нивото до голяма степен зависи от нивото на присъствие в „не-ум“ на фасилитатора, тъй като той би бомогъл да „отведе“ другите участници до там, до където е в състояние да достигне самия той, но не и отвъд достъпните за него състояния на ума.
В услуга на Вас:
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА – Интегрално консултиране, Управление на кризи и конфликти
КРАСИМИРА ЗЛАТЕВА- Интегрални констелации, Интегрално консултиране, Енергийни практики -TAI
